Националният Археологически резерват Хисаря се намира в Централна България, в южните склонове на Панагюрска Средна гора. Той отстои на 42 км. северно от гр. Пловдив и на 25 км. южно от гр. Карлово. В малката Хисарска котловина от дълбока древност бликат топли минерални извори, които със своите лечебни качества са добили световна известност. Климатът тук се характеризира с мека зима и горещо лято, но не и с абсолютни рекордни температури. Благоприятният климат и минералните извори са привлекли хората на това място още през V хил. пр. Хр. От тогава, до днес животът около изворите не е прекъсвал. Този край е богат на исторически събития и е наситен с археологически паметници от всички епохи. Най-внушителни са паметниците на културата от римския и ранновизантийския период.

       В края на III в. император Диоклециан е основал тук град и през 293 г. го е нарекъл на свое име - Диоклецианопол. В периода IV - VI в. Диоклецианопол е бил на трето място по големина сред градовете от римската провинция Тракия. Добре запазените археологически паметници при Хисаря са предизвикали интереса на най-известните европейски и български археолози още от края на ХIХ в. Днес античният Диоклецианопол е най-цялостно проученият град от епохата на късната античност в България. Неговата оригинална и неповторима по своята запазеност архитектура привлича десетки професионалисти и любители археолози - ценители на древното изкуство. Укрепителната система е еталон на римската и ранновизантийската фортификация. От градската архитектура могат да се видят експонирани в подходяща паркова среда казарменият комплекс, арената на амфитеатъра, високозапазените зидове на императорската резиденци, римските терми, раннохристиянски базилики и известната със своята оригинална мозайка римска гробница. Цялото това археологическо богатство е защитено от държавата и през 1976 г. с Решение № 199 на МС е обявено за Национален Археологически резерват.